Д-р Дора Пачова

Бях студентка по медицина в трети курс, когато осъзнах, че много често асистентите казват, че за това и онова заболяване няма лечение. Тази мисъл започна да ме гнети. Единственото място за различна специализирана литература беше руската книжарница в Пловдив и прекарвах там часове в търсене на информация. В далечната 1984 г. имаше само един кабинет по иглотерапия в Пловдив и аз многократно се опитвах да се свържа с лекарката, която работеше там, но така и не ми се отдаде възможност.

Така ми остана само руската книжарница и надеждата, че някой ден ще намеря други решения. Залегнах над учебниците и се концентрирах в следването си. Междувременно майка ми запона да боледува все по често – инфекция след инфекция, алергия след алергия. От самото начало нейните колеги и предписаха кортикостероидни таблетки и много скоро след това инжекции Кенакорт (депо кортизон). В началото ефектът беше изумителен – 6 месеца без проблеми след първата инжекция. Но после срокът на действие започна да се скъсява, а астматичните проблеми да стават все по-сериозни. На практика разбрах какво означава напълно унищожена имунна система и надбъбречни жлези, видях как колегите вдигаха рамене и не знаеха какво да предприемат. Пред очите ми спасяваха майка ми от спешните животозастрашаващи състояния и в същото време нямаха решение за хроничните и проблеми. Благодарна съм на всички лекари, които я спасяваха нееднократно.

През цялото време търсех помощ – учих акупунктура и прилагах акупунктура, учех рейки и правех рейки, даже баща ми завърши курс по рейки, за да помага. Започнах да изучавам аюрведа и да прилагам каквото мога. Този труден период продължи поне 5 години – 5 години борба, за да бъде възстановено поне до някъде нормалното функциониране на тялото.

В някъде там, покрай всички тези занимания, естествено се записах на първия си курс по хомеопатия. Просто така – да видя и това какво е. Дано от там да дойде малко помощ.

Не мога да ви кажа, че първото хомеопатично лекарство имаше някакъв чудодеен ефект. Съвсем не. Напротив – беше много трудно. Аз самата не знаех как точно да давам хомеопатичните лекарства и какъв ефект да очаквам. Майка ми беше безкрайно уморена от всички неефективни терапии. Тя премина през своя катарзис, през своето осъзнаване – четеше всички мои книги и някъде към 1996 г. постепенно се убеди, че хомеопатията работи.

Междувременно доверчиво приемаше моите хомеопатични лекарства, пиеше отвари, правеше диети, рейки и други енергийни методики и така постепенно ужасните 15 дневни астматични статуси отстъпиха; тежките аритмии, заради които два пъти се наложи кардиоверзио изчезнаха. Не се наложи да пие повече кортизонови таблетки. За инжекциите Кенакорт – имаше строга забрана от мен.

Оттогава минаха над 25 години.

Дали се е излекувала напълно? Не.

Дали приема алопатични лекарства? Да, за кръвното, за сърцето, понякога при студено и влажно време се инхалира, но това не е всеки ден и обикновено едно впръскване е достатъчно, за да я облекчи.

В тези 25 години е имало много семейни празници, много пътувания и много работа покрай отглеждането на четирима внуци. Тя се справи, ние се справихме.

Най-големите уроци получаваме чрез родителите си. Моята майка – най-добрият педиатър в града в своето време, единствен микропедиатър в района, отдаден на своите пациенти лекар, беше станала безнадежден и безпомощен пациент. И тя, и ние преминахме през тежки страдания, през много съмнения, страхове и отчаяние. За нея и за нас това беше период на дълбока трансформация и тя премина с достойнство през този процес.

А когато се възстанови достатъчно, дойде най-ценното за мен признание – възможността заедно да лекуваме някой от малките и пациенти. Тя стана моя пръв консултант специалист и ми помогна да добия уверност, че хомеопатията има добър ефект, повлиява бързо и качествено. Започна да убеждава родителите, че е има и други начини на лечение освен антибиотиците и стероидите. Не се отказа да го повтаря въпреки че една част от родителите отиваха веднага в друг кабинет за рецепта за антибиотик. Препоръчваше хомеопатия и спешни капки на д-р Бах.

От тогава до днес изпитвам истинско удовлетворение и радост, когато успея да убедя пациентите или техните близки да не посягат към стероидите, освен ако наистина няма друг начин. Изпитвам истински гняв, когато виждам как с лека ръка се изписва метотрексат в някой съседни държави, а понякога и в България. Виждам искреното учудване и надежда в очите на лекарите, на които изнасям лекции по хомеопатия, и съм благодарна и щастлива, че мога да им покажа успешни случаи на хора, възстановили здравето си и освободили се от кортикостероиди, метотрексат и други лекаства.

Моите 25 години практика като лекар хомеопат от една страна ме приземяват, от друга ми дават крила.

Благодаря на съдбата за срещата ми с хомеопатията!

От нея научих много за живота! На нея дължа много като човек – за здравето на семейството си, за моето собствено и за това на хората, които ми се доверяват.

Споделям тази лична история, защото вярвам, че знанието е сила, когато е споделено.